Ежедневни размисли
Съдържание:
Властта и авторитетът
Властта е лисица, авторитетът – лъв. Когато лъвът реве, крясъците на лисицата не се чуват, а когато мълчи – още по-малко. Мълчанието е най-мощният аргумент при скрит спор, конкуренция или открита битка; то е най-властният авторитет! Който умее да мълчи, ще управлява по-добре от онзи, който само говори.
Ако властта и авторитетът се съберат в едно, ще се получи смисълът на живота. Хората, които могат и знаят, да се грижат с любов за онези, които нямат възможности, защото са неуки. Всеки народ издига тази химера като знаме, но нито един не успява да застане на заслон под нея – дори и за миг. Уви!
Между думите и делата
Нациите са свити и живеят някъде дълбоко в пукнатините на сянката между думите и делата на политиците. А там е хладно. Влагата на обещанията е изобилна, а сушата от тях – повсеместна. А ветровете на корупцията, на предразсъдъците, на компроматите и на конспирацията отвяват и последната искра надежда от душата на хората.
Говорилня. Новините са същинска пералня за думи. Всичко е лъскаво, всичко е парфюмирано. Но бонянието на народа вече хваща отдалеч миризмата на гнило зеле в политическата супа и иска борш с пресни зеленчуци.
Мнозина искат думата им да тежи като слон, а делата им са леки и непостоянни като мухи. И е добре е да се помни, че авторитетът се храни от делата и ползва като десерт думите.
Силата може да управлява малцина, мъдростта – цял народ! Едното става чрез насилие и се приема със злоба, другото – чрез бащина и майчина доброта и се преживява с радост. Тук са и фактите, и разликите.
А сърцето на всеки авторитет е доброто име. То е като зряла смокиня и всеки ще посегне да си откъсне парче наслада и живот. Но почтеното име е или изгубена монета, или валута, излязла от употреба. И накрая констатираш, че доброто все по-рядко печели и за малко време.
Вяра и съобразност
Сляпата вяра в авторитети от всякакъв тип води до съобразност. Това, първо, създава карикатури и шаржове; и, второ, плаши. Как е възможно хората толкова непретенциозно да мислят? И как с такава готовност се преобразяват по образци, идващи от криво огледало?
Религиозният авторитет вече е като отдавна изчезнал животински вид – въпреки политическото присъствие на папата, православните лидери или крайно бедното представителство на протестантските организации. Но дали и те носят образа, достоен за техния сан? И кои са хората, които вървят след тях? На кого или какво приличат тези, които ги следват?
Смъртта е нравствен съдник
Столът на властта е тесен и мимолетен, а креслото на авторитета – широко и трайно. Разликата се вижда едва след смъртта на лидерите, които се сравняват. Силата може да победи приживе, но след смъртта ще остане и ще се запомни само мъдростта.
***
Човече, може да придобиеш власт, но да останеш без авторитет. Помни: хората различават вълк и агне; правят разлика между стригане и бръснене. Властта носи болка, авторитетът – изцеление. Какво държиш в ръцете си?
Всичко започва с Аз-а. И животът, и съществуването, и мисленето, и образованието, и културата, и храненето, и обличането, и приятелството, и обичането, и разлюбването, и приемането, и отхвърлянето, и здравето, и мъката, и болестта, и смъртта, и надеждата. Всичко започва с Аз-а, който е изворът на реката на живота.
Божият Аз
Какъв точно е Божият Аз? Никой не знае нито границите, нито съдържанието на Божия Аз.
Това завинаги е непознаваемо и остава в рамките на Триличното Същество, Което живее в Себе Си, за Себе и чрез СебеСи.
Божият Аз е пълнота, каквато не можем да си представим, и хармония, която не можем да
преживеем. Нашите граници са пречките, които стоят между нас и Божията вътрешна същност. Безграничният не може да излезе от Себе Си така, че да стане изцяло понятен за творенията. Затова думата дотолкова е най-ключовата в цялото вселенско богопознание.
Божият Аз е мярката за съвършенство – в него са събрани всички хармонии, всички съзвучия и всички възможни единства. Нищо не може да се появи, ако първо не е в Бога. Ако Той не е такъв,
какъвто е в Себе Си, то Вселената би била невъзможна – и като мисъл, и като същност, и като проявление.
Вселената се развива в Божия Аз. Тя постоянно се развива, разширява и изявява, но няма никаква опасност да изпълни Божия Аз. Той е неизчерпаем не само като духовна ширина, но и като физическо измерение. Нищо не може да Го изпълни и да Му донесе дискомфорт поради липса на
място. В Него има място за всичко и за всички.
Божият Аз е Бог в Себе Си, Богът, Който осъзнава Себе Си и живее в Себе Си със Себе Си.
Богочовешкият Аз
Богочовешкият Аз на Христос е материализация на по-големия Аз – Аз-ът на Божеството като
цяло. В Своя Аз Христос е Себе Си, но Той носи и Аз-а на Цялото Триединно Божество. Така Той е равен на Цялото Божество и остава Себе си.
Богочовешкият Аз е излизането на Бога от Себе Си. Така Бог не става по-малък или по-нисш, а само по-видим, по-познаваем, само по-достъпен.
Богочовешкият Аз приема човешка природа и я издига до неузнаваемост, като изпитва нейните
ежедневни потребности. Това е Божие снизхождение и води до самоограничения, които може само
Той да Си наложи.
Човешкият аз
Човешкият Аз е себеразграничаване от всичко или всеки (включително и Бог) с тенденция към
постоянно покачване на собствената стойност за сметка на другите живи същности. Така човекът става цар на другите и над другите, без да е осъзнал, преживял и преодолял себе си. А и той не може. И трябва да си го признае – веднъж и завинаги.
Всичко в човека започва с Аз-а, който се противопоставя на Бога, на ближния и на себе си. Той е едно голямо противопоставяне на всичко онова, което е добро, полезно и спасително за човека; той
е голямо неподчинение спрямо Създателя, чудовищно разкъсване на близостта със себеподобните и представлява безумно разграждане на собствената личност на всички възможни нива и с всички
възможни средства – съзнателно или несъзнателно, умишлено или неумишлено. Камъкът се е откъснал от скалата и сега се разбива в пътя си надолу. И няма болка, защото грехът е най-древното и
най-модерното обезболяващо средство.
Странно, но факт: човешкият Аз се подчинява само на Сатана – и сякаш с все по-голяма готовност, сякаш с все по-голяма радост. Това е гибел, смесена с мисъл за живот – самозаблуда.
***
Божият Аз е живот за човека. Човешкият Аз е смърт за човека. Богочовешкият Аз идва да примири Бога и човека, като Божественият Аз постепенно се превръща в човешки.
3,461 total views, 6 views today