Изживяване на вечността
Много води не могат да угасят любовта,
нито реките могат да я потопят;
ако някой би дал целия си имот за любовта,
съвсем биха го презряли
(Пес. на пес. 8:7)
ОТГОВОР (Добри ЖОТЕВ)
– Защо ме обичаш?
– Попитай реката
защо към морето тече, защо в морето се влива? Реката попитай!
– Защо ме обичаш?
– Попитай вълната
защо се стреми към брега, защо в брега се развива? Вълната попитай!
– Защо ме обичаш?
– Попитай луната
защо край земята кръжи, защо не се дели от нея? Луната попитай!
Любовта е НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ПРАЗНИК В ЖИВОТА и СМИСЪЛЪТ НА ИЗЖИВЕНИТЕ ГОДИНИ. ДЕЦАТА в един брак са СЛЪНЦАТА НА ЛЮБОВТА. За любовта са нужни САМО ДВЕ СЪРЦА и ЕДНА СТАЯ – СВЕТЪТ.
ЛЮБОВТА
Любовта и поезията
ЕДНООБРАЗИЕ (Дамян ДАМЯНОВ) Една чудесна Бяла долина!
И ний се гоним с тебе, ний се гоним като сърни, опити от любов…
… Ала денят пристига пак на лов
и с острия будилник ни разстрелва. Аз тръгвам след насъщния си хляб, ти тръгваш подир своята усмивка. Сънуваната бяла долина
се сменя с тролейбуси, с канцеларии,
с чиновници и с будки за цигари, със ритъма на този бесен свят.
А ти си млада, аз съм също млад.
И в този свят на планове и вятър, на телефони и на заседания
ни трябват тишина, билети за театър или едничък кът безлунен,
да се целунем с теб, да се целунем…
И някога ме хваща черен страх: На колело живота си живях, Написах томове за любовта,
а в лудото въртене на света
за любовта ми време не остана! И тя изчезна – някаква поляна, потънала чудесна долина, сънувана, просторна, с бели клони
и ний гоним се гоним с тебе, ний се гоним… Любовта и един въпрос във философията
Христос: „Ако във Вселената има само един Бог, тогава за какво мисли Той? Ако Бог е разумно същество, Той е длъжен да мисли за нещо; и ако е единствен Бог, тогава кого обича Той? Той трябва да обича някой.“ Кого обича Бог?
Любовта и библейската религия
Библията ни казва, че БОГ ОБИЧА СВЕТА и го ДОКАЗВА, като ИЗПРАЩА СВОЯ ЕДИНОРОДЕН СИН, за да СПАСИ грешната човешка раса, ако тя приеме условията на спасението: вяра и благодат (Йоан 3:16). Вечно младият Бог обича с неостаряваща любов смъртните грешници!
СЪРЦЕТО НЕ ОСТАРЯВА Превъплъщенията на любовта
Любовта е Царица.
Като Въплъщението и Възкресението –
до райската ябълка на светостта.
Любовта е Дума.
Като Пророческа вест –
до себеразкриване и саморазпятие.
Любовта е Слугиня.
Като Гетсимания и Голгота –
до мраморния под на кръвта.
Любовта е Раздяла.
Разминаване на Христос и Сатана –
до прозирната смърт.
ШАХ (Митко ДИМИТРОВ
Където има любов
В деня на сватбеното тържество, когато гостите си отиват, Йохан Себастиан Бах
– Благодаря на Бога за теб, Магдалена!
Тя не може да му отговори нищо от вълнение, притиска се до гърдите му и започва да се моли тихо: „О Боже, направи ме достойна за него!“
Сърцето не остарява, но любовта може да се сбръчка
Лев Толстой и София Андреевна. Жената е много ревнива. Тя следи съпруга си даже когато той се разхожда за отмора в гората. Денят и нощите на семейството се превръщат в ад. Един ден пискателят напуска дома си. Той повече не може да издържа на сцените на жена си. Намират го на една обикновена железопътна гара: не нещастен и омърлушен, а мъртъв и вкочанен от студ. Европа обеднява.
МЛАДЕЖИТЕ И ЛЮБОВТА Тринайсет сезона
По всяко време на годината за младите сърца има дванайсет топли сезона: мечта, търсене, среща, запознаване, харесване, влюбване, признание, страст, любов, себеразкриване, вричане, грижа и верност. Това е ИЗЖИВЯВАНЕ НА ВЕЧНОСТТА ЧРЕЗ ДРУГ ЧОВЕК.
Диалог
– Помниш ли деня, в който се срещнахме? (Мъж)
– Помня и мига, в който погледите ни се сляха. (Жена)
– Помниш ли и мартенския студ?
– Помня само топлата ти длан.
– Помниш ли, че ти пророни хиляди сълзи?
– Вътрешно ти казвах, че те обичам – хиляди пъти.
– Помниш ли, че дишах едновременно с теб?
– Помня, че мечтите ни изгряха.
– Помниш ли звездите вечерта?
– На пейката седяхме две слънца – ти и аз.
– Помниш ли, че нямаше щурци?
– Помня само… две цигулки свиреха в сърцата.
– Помниш ли, че беше славна тъмнина?
– Да, но по нашите лица се стичаха светулки.
– Помниш ли какво ми обеща?
– Да ходим с Бог напред към нашите деца. Посвещения
Ти мой си, твоя – аз: повярвай в моя глас. Стоиш заключен ти
в сърцето ми. Прости, ключа загубих аз,
за да си вечно
в неговата власт.
(Неизвестна НЕМСКА ПОЕТЕСА)
СОНЕТ 91 (ШЕКСПИР)
Един се хвали с ловкост и успехи, със сила друг, а трети със предци. Един с богатства, почести и дрехи, а друг със хрътки, ястреби жребци. И всеки има по едно пристрастие,
и всеки нещо повече цени.
Но другаде се крие мойто щастие, не в кучета, богатства и жени.
От всеки род и всякакви успехи по-скъпа ми е твоята любов,
по ценна е от скъпоценни дрехи, по-весела от пиршества и лов.
Аз имам теб. Без теб ще бъда пак какъвто бях: последният бедняк.
ВМЕСТО ОБОБЩЕНИЕ (Пес. на пес. 8:7)
Вашият коментар