Вавилон и евреите – сцена втора
Първи ЕВРЕИН:
Къкрим б а в н о като боб – Вавилон е огън.
Страшно е да бъдеш роб –
няма ден и нощ… и сън.
Втори ЕВРЕИН: Горя и аз –
огнен меч във мене ври.
Среднощен час –
вярата ми изпари!
Първият ЕВРЕИН:
Далече сме от родна стряха –
и от свещеник, и от храм… Сякаш вярата ни спряха – добре поне, че ни е срам…
Вторият ЕВРЕИН: Бог, Б о г к ъ д е е?
В руините на храма ли остана?
Да попита някой даже и не смее. Вярата лежи р а з п р а н а.
Пъ рви ВАВИЛОНЕЦ:
Тия двама май не ми харесват –
не орат с воловете във крак? С думи духове ли сресват –
в делата им живее брак.
Пъ рвият ЕВРЕИН:
Помниш ли Закона и Синай? Той е нашата опора.
Пък и Бог ни гледа – знай –
и т ъ р с и в е р н и х о р а.
Вторият ЕВРЕИН:
К у ц у к а н а ш и я т н а р о д –
да, но да върви н а п р е д… Гледаш и не виждаш б р о д –
а на т е б народ да водиш ти е ред.
Втори ВАВИЛОНЕЦ: Ах, това не е попара.
Колко сложна манджа готвят?
или да ги оставим да свистят?
Пъ рви ВАВИЛОНЕЦ:
Ярема нямат сила да подигнат!
А войската вавилонска е земя корава. Като б о г е царят наш издигнат –
в о л я т а му е ж а р а в а!
Вторият ЕВРЕИН: Дали от тази глъчка
ще остане някакъв остатък? Ти и аз сме суха съчка –
тук животът ни е кратък.
Пъ рвият ЕВРЕИН: Всички охкат, пъшкат
и се валят в люти фрази.
Но защо се тръшкат,
щом Всевишният ни пази?
Пъ рвият ВАВИЛОНЕЦ: Всевишният ги п а з и? От какво – не знам? Ето, пази го да л а з и – няма чистота и грам!
Вторият ВАВИЛОНЕ Ц:
Брадите и косите са сплъстени –
да, се спъват точно тук.
Но очите им са пламъци сгъстени и във тях вилнее звук.
Пъ рвият ЕВРЕИН:
Сякаш чувам някаква тръба –
в небесен ритъм гръмва:
„Не стой на р ъ б а,
защото след нощта се съмва!”
Вторият ЕВРЕИН: Вярата ми се завръща като пролетта след зима.
Бог душата ми прегръща –
в мене л я т о и м а…
Пъ рвият ЕВРЕИН:
Чуй ме, съживени б р а т к о, Вавилон е е с е н!
Във небето има Т а т к о,
в Него хляба винаги е пресен!
Пъ рвият ВАВИЛОНЕЦ: Няма да подслушвам вече. Тези хора са от друга прежда! А на мен живота ми изтече, без да хвана за ръка надежда!
Вторият ВАВИЛОНЕ Ц:
С т р а н н о! Дали отрова някой ни и сипал във главата? И л и о б н о в а
х л о п а н а в р а т а т а?
Пъ рвият ВАВИЛОНЕЦ:
Няма да забравя глухия ни роб! Тихо той молитвата реди
и няма страх от цар и г р о б –
сякаш е от ангелски с р е д и!
Вторият ВАВИЛОНЕ Ц:
Да, когато царят го запита как се казва, той изгря.
А после сякаш ме разпита
с поглед и във ъгъла ме свря.
(Даниел се появява на сцената, върви в страни.)
Пъ рвият ВАВИЛОНЕЦ:
Хей, х е й, е л а, е л а при нас!
Защо не каза вчера кой си ти?
ДАНИЕЛ:
Бог да бъде с вас!
И с вашите деца до старини!
Аз с ъ м Д а н и е л, което означава
Бог е моят съдия.
Вторият ВАВИЛОНЕ Ц: (Шепне на другия вавилонец) Б о г е моят с ъ д и я?
Т о й… М а р д у к дали ще съди?
(Вавилонците гледат ококорено
и напускат сцената, без да свалят очи от Даниел.
Всички се пръскат)
Вашият коментар