Вавилон и евреите – сцена пета
ЕВРЕИН:
Господарю, стигна ли до тебе слух, че на полето Дура слезе Божий Дух?
ДАНИЕЛ:
Бях по мирските дела –
далеч от мене мина не една стрела. Тука има всякакви народи –
з ъ л дух с тихи крачки б р о д и.
Втори ЕВРЕИН:
Ти – когато беше запилян сред прах –
нашият народ безбожно стори грях?
ДАНИЕЛ: Грях ли каза?
Лоша ми се струва тази ваза?
Вторият ЕВРЕИН:
Ето, виж ги т е з и к о л е н а! Б о г ги д а д е!
А пред мене сякаш падна пелена –
в мене всичко Го предаде.
Пъ рвият ЕВРЕИН:
Аз повторих тази гадост
и сега се валям във сълзи! Не усещам в хляба сладост,
по гърба ми вол бразди!
ДАНИЕЛ:
Ей, хора, четете книгата наред –
и все напред, и все напред. Виждам смутове и гняв навред – преди дни оставих всичко в ред… Пияни ли са тези хора?
Вторият ЕВРЕИН:
Всеки се е скрил във двора и копае в своята душа –
и до д ъ н о т о на взора
все е суша, все е суша…
ДАНИЕЛ:
Защо не викнахте Навуходоносор?
Пъ рвият ЕВРЕИН:
Точно той ни даде черен зор!
ДАНИЕЛ:
В тази кошница словесна
чувстваш ли, че ти заплиташ клевета?
Вторият ЕВРЕИН:
Това е истина н е б е с н а
и разлита той една изстрадана съдба?
ДАНИЕЛ:
Нека думите са като кинжал – удряй, без да ти е жал! (Повдига си дрехата, показва областта на сърцето.)
Пъ рвият ЕВРЕИН:
Вчера царят на полето Дура заповяда да се поклоним на идол,
цял от злато?
ДАНИЕЛ:
Това е оня д и в е н с ъ н!…
Бог е пак изхвърлен в ъ н!
Вторият ЕВРЕИН: Напалиха и пещ –
да хвърлят всеки непослушен като вещ!
ДАНИЕЛ:
В а в и л о н! В а в и л о н!
Смятахме, че той е грозен като урод.
А пък той… на красотата се оказа увод. Голям, изящен, светъл и красив –
а д у х а му… като м и ш к а с и в!
К а к в а о п а с н а с м е с –
ангел вчера, д е м о н… д н е с!
Вторият ЕВРЕИН:
Коленичихме – увехнахме като цветя под палещото слънце на скръбта!
ДАНИЕЛ:
До крак? Никой прав ли не остана?
Пъ рвият ЕВРЕИН:
Само Бог – и о щ е т р и м а!
ДАНИЕЛ:
Давай, говори – може и без р и м а!
Вторият ЕВРЕИН:
Седрах, Мисах и Авденаго бяха сила не сразима!
Пъ рвият ЕВРЕИН:
Хвърлиха ги в нажежена пещ…
Вторият ЕВРЕИН:
И кръвта на царя с к о к н а –
верността вървеше пеш
в езиците на огнената пещ.
ДАНИЕЛ:
Знаех си, че Б о г ще ги з а п а з и!
Пъ рвият ЕВРЕИН: Да ги з а п а з и?
Той не ги опази само от душевните зарази!
Вторият ЕВРЕИН:
Бог беше в огъня със тях!
ДАНИЕЛ:
Той е там, където н я м а г р я х.
Пъ рвият ЕВРЕИН:
Има още по-голяма н о в и н а! Слезе Бог във плът
и в огъня направи път!
Вторият ЕВРЕИН: Навуходоносор извика:
„Кой е този, който се разхожда сякаш сред в о д а?
Как и тези т р и м а
в огъня с у ш а т к о с а? Четвъртият, ч е т в ъ р т и я т…
Ах, прилича т о й на б о г о в е те – С и н е т о й на б о г о в е т е!
Какво направих аз –
застанах срещу Бога в този час!”
Пъ рвият ЕВРЕИН:
Побягна царят през глава –
сякаш той във огън влезе!
Днес го няма в цялата страна –
в него слънцето залезе!
ДАНИЕЛ:
Бог ч е т в ъ р т и?
Никога не е ч е т в ъ р т и Бог? Бог е п ъ р в и и п о с л е д е н –
С нас навсякъде е Той –
Бог от слънце може да извади лед! Ч е т в ъ р т и я т е Божий син –
Той е чакал Своите деца
сред огъня на в е р н о с т т а!
(Влизат Седрах, Мисах и Авденаго.)
Вторият ЕВРЕИН:
Ето ги героите на в я р а т а!
(Даниел се обръща да ги погледне, повдига ръце да ги прегърне.)
СЕД РАХ , МИСАХ И АВДЕНАГО: Герой е с а м о Б о г! (Седрах) Бяхме във усмивка с Него (Мисах) в огън строг! (Авденаго)
Даниеле, Бог не ни остави – Таткото д е т е не може да забрави!
ДАНИЕЛ:
Днес доказа Бог, че обича целия народ! И пред Н е г о всеки верен е п р о р о к!
(Даниел коленичи и се моли. Влиза Навуходоносор.)
Ти, П Ъ Р В И и Ч Е Т В Ъ Р Т И,
с нас бъди във в р е м е т о напред –
и през д у ш е в е н огън и тъга,
и през т е л е с н а слабост, нищета!
Н и е с м е със Теб – и Ти Си с н а с! И нека робството е с в о б о д а – Четвъртият да донесе сред огъня в о д а! А М И Н !
НАВУХ ОДОНОСОР :
А м и н! А м и н!
(Евреите са изумени и го показват
чрез жестове и въздишки. Всички поглеждат към небето, притихват. И Бог проговаря.)
БОГ:
А М И Н !
Вашият коментар