Вавилон и евреите – сцена трета
Първи ЕВРЕИН:
Нашият народ говори:
„Кой ли тука ще ни води?”
Втори ЕВРЕИН:
Днес не спори всеки втори? Нека Бог пророк да ни проводи!
Първият ЕВРЕИН:
О т н о в о трябва нашият народ да учим да се моли!
Това ще бъде славен плод –
Бог да разцелува бедните ни воли!
Вторият ЕВРЕИН: Вярвам, но не зная как
Всевишният ще ни докосне с пръст.
Но се доверявам п а к –
Той от нас ще снеме всеки к р ъ с т.
Първият ЕВРЕИН:
Бедни сме, но бедността ни е богатство, щом сме тръгнали напред във братство.
Вторият ЕВРЕИН:
Нека вярата ни бъде щит и слънце –
а молитвата ни във небето живо зрънце!
Б О Г
(Някой говори по мегафон.)
Аз б л а г о в о л я във този техен път! Моят Дух за всеки ще намери райски кът! А н г е л и, е л а т е т у к –
небесната тръба готова е да снеме всеки смут.
(Влизат ангели – поне двама.)
АНГЕЛ:
Господарю, вече впрегнах белоснежния си кон! Чакам само бистрия закон, за да достигна Вавилон!
Б О Г:
Долу и м а т в ъ р д е м н о г о плач. Избавете всеки от безбожния палач!
Нека този бурен Вавилон да стане дом
за всеки без храна и без подслон!
Пъ рвият ЕВРЕИН:
Някакво п р е д ч у в с т в и е витае в мен –
не призраци, а духове горят и викат:
Вторият ЕВРЕИН:
Хора, сега е нощ, но и д е д е н –
о с т а в е т е грешните да си хихикат!
Пъ рвия ЕВРЕИН:
Откъде научи тази фраза, как така открадна я от мен?
Вторият ЕВРЕИН:
Влиза нашият народ във фаза – Бог на всеки да говори в плен!
Пъ рвият ЕВРЕИН:
(вика)
Чудо! Чудо! Чудо-о!
Духът ми стъпва върху хиляди цветя и вика: „Ч у д о, ч у д о-о-о!
Вторият ЕВРЕИН:
А този свят е чадо л у д о!
Ч у д е с е н Б о г – т о в а е чудо!
Първият ЕВРЕИН:
Тъкмо вече ни дойде до гуша!
Вторият ЕВРЕИН:
Нека Бог говори, а евреинът да слуша!…
(Излизат от сцената.
Влиза Навуходоносор.)
НАВУХ ОДОНОСОР :
(Ангелите се въртят около него.)
Усещам унес – клепачите ми тонове тежат. А м и с л и т е ми – к а к ж у ж а т…
Като п ч е л и са – к о л к о силно хапят –
бавно и печално в о л я т а ми стапят…
(Оглежда се. Тръгва да се разхожда
По сцената и маха енергично с ръце –
пази се от пчели. Говори си нещо под носа. После внезапно спира. Вдига ръка – като
човек, който се е сетил нещо. Крещи.)
С т р а ж а! С т р а ж а! Искам нещо да ви кажа: (Влизат стражар.)
Моля! Не! Заповядвам: „Първият съветник да пристигне тук на гълъб бял.
Нека с в е т л и я му л и к
в е л и к и я т М а р д у к да пази цял!” (Влиза съветникът, покланя се.)
СЪВЕТ НИКЪТ :
Царю, какво гравира твоята душа с резец от хиляди мъгли?
На кон летях, а после и пеша – Навсякъде в а л и…
НАВУХ ОДОНОСОР :
В а л и?
СЪВЕТ НИКЪТ :
В а л и в ъ з т о р г велик! Дори М а р д у к извърна лик!
НАВУХ ОДОНОСОР :
Сякаш г л а д н и вълци гризаха опашки в мен. Днес не ми е ден, н е м и е д е н.
(Разхожда се по сцената – гледа публиката.)
Е в р е и т е – но те са с л а б и и б о л н а в и. А м о и т е к о р о н и в с е са з д р а в и…
Да, ц а р я т трябва н е щ о да н а п р а в и!…
(Бие се в гърдите. Замълчава. Оглежда се.)
СЪВЕТНИКА:
Между т е з и хора в с е к и е г л у п е ц! Разчитам аз на тебе – вселенския м ъ д р е ц!
(Навуходоносор е угрижен, не реагира
на ласкателството. Съветникът се покланя и излиза. Царят става бавно – клати глава. Казва:)
У з р я х!
(Излиза бързо, като се смее гласно.)
Вашият коментар