Карандила (юли, 2009 г.) – откриване
Мото:
Влез в свободата
Драматизация: пастор Митко ДИМИТРОВ
ОТКРИВАНЕ
МОИСЕЙ
Пирамиди. Пирамиди. П и р а м и д и! Човече, з н а е ш л и … к а к в о са те? Гробища! Гробници на фараони сити!
А във тях кипи кръвта на нашите ръце –
това е шум от нашите сълзи!
Наоколо е само пясък – с а м о пясък!
(Навежда се, взема шепа пясък и го хвърля към публиката.)
И как ме гледа той със хиляди очи –
и вика, вика: “Избави! И з б а в и!”.
(Гледа в пясъка, останал в дланта му. Леко го изсипва на земята – сякаш соли ядене.)
Това са х о р а … Б Е З Н А Д Е Ж Д А… Цял живот да мъкнеш камъни на гръб
и в собствената пот да се удавиш!… Да те з а б р а в и и п р а х ъ т!…
Г р е х ъ т… е ф о к у с н и к могъщ –
от бистрите цветя на рая
к р ъ г л о г р о б и щ е извая!
(Някой трябва да търкулне на сцената глобус или балон, оцветен като географски глобус.)
(МОИСЕЙ взема някаква тъмна кърпа. Отваря я. В нея се виждат кости. Докосва ги почтително. Повдига една, много бавно се навежда и я целува. Ръцете му треперят.)
(Междувременно идва ААРОН, който недоумява.)
ААРОН
Нима сред този ден честит
съм длъжен кости на умрял да гледам?
МОИСЕЙ
Братко, запомни:
това са… в е н и т е на бащината в я р а…
(Приближава се небесен ангел… и прекъсва Моисей.)
АНГЕЛ (към Аарон)
Това са костите на Йосиф.
В я р а т а му идва с вас на път.
ФАРАОНЪТ (крещи)
Докарайте ми тук стотици колесници! Моят дом потъна в кръв –
цял Египет в скръб се валя!
Т р ъ г в а м срещу… сабята на бог…
да върна Израел…
Не си мислете, че със своите ръце на тухлите живот ще вдъхвам!
Аз съм фараонът
и пред мен ще коленичи всяка плът!
(Група евреи стоят настрана. Единият проговаря.)
ЧОВЕК ОТ НАРОДА
Нямаше ли гробища в Египет, че ни водите до тук?
Живяхме сред умора, болести, боклук, но още помним онзи лук,
който ни поддържаше за труд!
МОИСЕЙ
Избавлението почва днес,
но аз не знам какво, кога и как от нас ще иска Бог.
(Моисей коленичи и шепне нещо – не се чува. Извръща глава, сякаш слуша някого.)
БОГ (на запис)
Защо викаш към Мен?
Кажи на Израел, че… пътят е н а п р е д!
Господи, не чух добре. Н а п р е д ли каза?
(Заслушва се отново – 3 секунди. Проговаря отново.)
Н а п р е д?
Но там… Ч е р в е н о т о м о р е … (заеква)
се пени и се кани да глътне, както жабата комар поглъща… Господи, аз н я м а м к о р а б и, н я м а м с а л д о р и!
Не може ли п о к р а й
Червеното море да м и н е м?
(Моисей пак се ослушва; изчаква; хваща се за устата; обръща се и отива при народа. Говори нещо с гръб към публиката. Някой от народа се провиква към Моисей)
Тук луд ли си? Или ще полудяваш?
Ние сме разумни. Как се стъпва по вода?
Не е прилично да се гавриш със почтени хора! Червеното море не е египетска шега!
Вече свикнахме със пясък – сега пък по вода! За риби ли ни смяташ?
Щом считаш себе си за рак, потегляй сам! Тръгвай – и върви във крак!
Нека видим
твоя с м ъ р т е н м а р ш сред м р а к!
(Водата на морето внезапно се разделя. Да се пусне някакъв шум от падаща вода по уредбата. От народа идват викове.)
Това е чудо!
Чудесата са възможни! Тичайте по сухо!
Прав е Моисей – кривото дърво сме ние! Грях е в Божията воля
гордостта да хвърлиш!
(репликите трябва почти да се застъпват; умишлено някои неща са недоизказани!) (Народът се суети.)
МОИСЕЙ
Г о с п о д и, б л а г о д а р я Ти!
Сега к ъ де ме праща Твоята премъдрост?
АНГЕЛ (взема факла – огнения стълб – тръгва)
Гледайте к ъ д е отивам аз
и с моите к р и л е летете!
МОЙСЕЙ
Но… н а к ъ д е?
БОГ (на запис)
Към М е н и в М е н!
В л е з във с в о б о д а т а!…
Ти… и ц е л и я т народ.
МОИСЕЙ
Бог ни даде И З Х О Д от Египет.
А сега ни дава В Х О Д във Ханаан: НАРОДЕ МОЙ, ВЛЕЗ В СВОБОДАТА!
Рецитиране на Изх. 15:11,17 (Мариам)
Вашият коментар