Среща в Съботното училище

Двама учители седят в учителското и мълчат.

Единият се прозява, а другият го заговаря:

– Какво правиш?

– Мисля за н о в а т а земя.

– А, браво! На мен почти не ми остава време за нея.

– Браво я, точно до б а н к а т а е.

– К а к в о?

– Правя този х о т е л само… да си п о ч и в а м.

– От какво… да си п о ч и в а ш?

– От С Ъ Б О Т Н О Т О У Ч И Л И Щ Е! Седем пъти учиш урок, седем пъти докладваш! Парцелът е с т р а х о т е н!

– Ей, ти к ъ д е мислиш, че се намираш бе?

– Мисля, че съм в вкъщи, в леглото си и с ъ н у в а м!

– Не! В учителската стая на Съботното училище си! Ти май не се си доспал. Поне научили си у р о к а?

– У р о к а? О, да! Преподаваха ми го много пъти!

– И…

– Първо р у ш в е т, после… нова земя! И най-после… п о ч и в к а!

– Събуди се бе, човек! Да не се излагаме пред Бога!

– Какъв б а н к е р бе?

– Ох, ставай, с т а в а й, с т а в а й бе, човек!

– Защо да с т а в а м?

– Да п р е п о д а в а ш у р о к!

– Да предавам у р о к? На к о г о? Ти л у д ли си бе? К о й ще ме с л у ш а?

– Б О Г! И Той В Е Ч Е те с л у ш а!

Двамата отварят съботно-училищните си уроци и заспиват.