6. Карандила (юли, 2009 г.)
Мото:
Влез в свободата
Драматизация: пастор Митко ДИМИТРОВ
ЗАКРИВАНЕ , сцена 1!
С ц е н а 1 (На сцената са Исус Навин, свещеници, група хора.)
ИСУС НАВИН (говори на свещениците)
Очите ни са блажени.
Сенките на обещанията се разсеяха. Бог понесе изпитанията с нас. Пустинята се зъбеше от четири страни, но Бог ни беше дом, легло и хляб!
СВЕЩЕНИК
Бог е майка, и баща, и брат!
Щом Той е тук, няма праг и няма враг.
(Поглежда към небето.)
Боже, само вяра ни дари! Като сълза да е –
изстрадана и чиста, и гореща! И нека там, където падне, цветето на благодат роди!
ИСУС НАВИН (към народа)
Осветете се, защото Бог и утре
пак ще бъде в Своето гнездо – при нас! Той е н е и з м е н н о свят!
А от щедрата ръка на Неговата святост звездни чудеса ехтят!
ИСУС НАВИН (към свещениците)
Нека вярата на вашите нозе да стъпи в бистрата ръка на Бог!
Днес река Йордан и Израел ви чакат! Нека Божият ковчег е с вас
и нека Бог във манна за душите ви превърне!
(Сочи река Йордан. Свещениците тържествено, но плахо влизат в р. Йордан, носят ковчега на завета.
Водата се разделя. Народът – страх, възхищение.)
СВЕЩЕНИК (друг; към народа) Чакаме ви, Божии деца! Бликаме във мир и тишина!
В Божия покой ви каним!
(Правят жестове на покана, а Народът започва да минава.) ИСУС НАВИН
Отсреща е чака Ерихон.
Но първо камъни вземете от река Йордан. После камъни насред Йордан сложете! Днес това ми каза Бог!
Камъните от Йордан ще носим до Галгал –
там ще ги поставим кротко на земята.
(Мъже носят камъните, подреждат ги на земята. Дете пита баща си.)
ДЕТЕ
Тате, к а м ъ н и… има… навсякъде. Защо са ви… т о ч н о тези?
БАЩАТА
Сине, те са тежък нежен спомен: Бог на две разряза като с нож връвта столетна на река Йордан
и ние минахме по сухо…
Те са паметник на свободата!
ИСУС НАВИН Хайде, х а й д е…!
Каменни стени пред нас се извисяват! Хайде днес да скупчим тук –
както Бог водите на река Йордан –
нашата и вярата на нашите отци!
И Ерихон ще падне като поразен от гръм! И… внимавайте с Раав!
Ореолът на светци Бог на блудници поставя –
стига да повярват, грешните дела забравя!
(Тишина. Народът не знае какво да прави. Свещениците нещо му казват, засвирват с тръби. Тръгват. Обикалят декора 7 пъти. Спират, тръбите засвирват, народът извиква.)
НАРОДЪТ (всички)
Боже, вярата ни възкреси!
Нека камъните на стената се разбягат като пилци! (Извикват. Стената рухва! Раядост.)
НАРОДЪТ
Слава на Бога! Всесилна е десницата Му!
ИСУС НАВИН
Няма наранени между нас сред този трясък и погром! Ликувай Израел! Бог лекува днес нашето безверие!…
Това не са руини – ние сме пред път към свободата! (Сочи руините.)
ВЛЕЗТЕ В СВОБОДАТА!
Зак ри ван ет о, сц ен а 2!
(Тих музикален фон –
някаква тежка музика, бавна.)
С ц ен а 2
1 у ч а с т н и к
Като в пясъчен часовник – песъчинките са дни едни и същи. И текат, текат, т е к а т!
Но накъде! Хора, н а к ъ д е текат. Живеем във затвор –
д у ш н о, м р ъ с н о, г р о з н о. И греховно, все г р е х о в н о! Докога без свобода –
и все натам, н а т а м –
в гърдите на с м ъ р т т а!
През недоимък, болести, кавги…
(Веднага се включва друг участник – довършва мисълта.)
2 уч аст н и к
Все вериги мъкнем – и тук, и там –
навсякъде сме неразделни с тези железа.
(показва верига)
Като две сърца туптим в любов – човекът е в обков – отвътре и отвън. А хората са разделени –
х и щ н и ц и и п л я ч к а!… Д у м и т е ни плуват в б я с,
д е л а т а ни – в п о ж а р до пепел, прах!
Веднага – без пауза се включва…
3 участник
Д о р и и ц ъ р к в и т е потъват в б у р и и м ъ г л и! Амвоните са гръмотевици,
а пейките пред тях – тръни и бодли!
Къде са т о п л и т е о ч и на утро благо? К ъ д е са еделвайсите на любовта?
Къде?
Песен :
Зак ри ван е, сц ен а 3!
(Въведение: Повторение на последната фраза от сцена 2!)
Къде са т о п л и т е о ч и на утро благо? Къде са еделвайсите на любовта?
К ъ д е?
БОГ (по уредбата)
Заблудите ви връзват с хиляди лъжи за сушата на гордостта –
Дяволът е пак б а щ а на луда суета! И ц ъ р к в и той с т р о и!
Строи ги със замах –
със радостта на г и б е л т а! Ч о в е ч е, в и ж!…
Зад всеки храст те дебне В а в и л о н –
верска празнота!
А М о я т Д о м остава п у с т!
І. ИЗЛЕЗТЕ (колежките) Участник
“Излезте изред нея, люде Мои” (Откр. 18:4)! ІІ. ВЛЕЗ
1 участник
“Влез във вътрешната си стаичка” (Мат. 6:6)!
2 участник
“Влез в радостта на господаря си” (Мат. 25:21)!
3 участник
“Влезте п рез тясната порта” (Мат. 7:13)!
Песен:
Зак ри ван е, сц ен а 4!
Сцена 4
(факли горят на сцената – правят кордон)
На сцената излиза мъж с гълъб в ръце. Говори, Загледан в небето?)
УЧАСТНИКЪТ
Какво е свободата?
Звезда? Или разстоянието между звездите? Луна? Или нейната сянка?
Слънце? Или неговата ласка? Цвете? Или неговият аромат? Дете? Или неговата целувка?
Пуска гълъба и той отлита. Мъжът гледа след него.
Може би е нещо, което отлита? Или… може би… д о л и т а?…
Н я к о г а… и – може би – не завинаги?…
БОГ
Дете Мое, с в о б о д а т а…
Т О В А С Ъ М А З!
ВЛЕЗ В СВОБОДАТА!
Вашият коментар