4. Карандила (юли, 2009 г.)
Мото:
Влез в свободата
Драматизация: пастор Митко ДИМИТРОВ
Горителните змии (На сцената Моисей, Аарон, Мариам, група –
лежи мъж, жена го успокоява, бърше му челото.)
БОЛНИЯТ МЪЖ (Към жената.) Прощавай, не мога вече да те видя. Змията сякаш ми изпи очите –
умът ми само зъбите й съзерцава. Сякаш огън вдишвам –
ц е л у н и ме за разхлада…
и з а с б о г о м!
ЖЕНАТА (Към мъжа.)
С б о г о м,
Грешката ми беше, че обичах теб н а д… Б о г!
А сега не мога вече да се радвам –
за мене слънцето залязва, к а к т о и з а т е б!
Твоята горителна змия и мен ухапа по душата.
МЪЖЪТ
Жено, п ъ р в о в я р а т а умира –
сякаш н я к а к в а змия по шията я хапе. Моля те, пази сърцата на д е ц а т а –
и от мен една къдрица запази за тях!
ЖЕНАТА (Плаче, бърше сълзите си.)
Две къдрици ще приготвя – двете са за тях.
За мене ц я л а т а останала коса… (Вади ножица, реже.)
ПЪРВОТО ДЕТЕ (Момче. Искри от радост, подскача, крещи.)
Т а т е…
ЖЕНАТА (Тръгва да търси нещо за мъжа си. Пропищява. Вика.)
Май съм стъпила на трън – ужас, като зъбобол. (Пищи.)
В и д я х една о п а ш к а, гъвкава като език… Мъжо, т в о я т а з м и я…
с я к а ш с к о п и е п е т а т а м и п р о б о д е! (Става. Накуцва.)
ВТОРОТО ДЕТЕ (Момиче. Свидетел, скоро е дошло. Пламти от радост.)
Тате, тате… (Никой не му обръща внимание. А подскача..)
МЪЖЪТ
Деца, м л ъ к н е т е – м а й к а ви умира! Вашите игри ще продължат без нас…
ЖЕНАТА
Деца, утре вие пак ще видите д ъ г а т а –
а за нас е само днес … т ъ г а т а.
ДВЕТЕ ДЕЦА (Заедно викат щастливо.) Т а т е, м а м о, н я м а да умрете! Днес чичо Моисей
издигна – там, на хълма, –
на върлина от дърво една змия от мед!
И каза… (Вместо разказ, запис… на Бог)
БОГ
Всеки ухапан, като погледне на нея, щ е о с т а н е ж и в!
БАЩАТА (На себе си.)
Кой ли проговори в този кобен час!
БАЩАТА (Към децата.)
Дечица, издъхвам вече –
моето неверие отрече дългия ми път!
МАЙКАТА
Късно е да търсим помощ –
за нас залезе Божията мощ.
ДЕЦАТА (Почти през плач.)
Молим ви се, с а м о погледнете! (Момичето повдига главата на бащата. Момчето – на майката. Чудото става… Здравите опипват ухапаните места и правят жестове на радост. Прегръщат се с децата и помежду си.)
БАЩАТА
Само с миглата погледах – изцелях!
МАЙКАТА
Сякаш медната змия погледна мен! БАЩАТА И МАЙКАТА
Хайде да помагаме на д р у г и п о л у м ъ р т в и,
за да срещнат поглед с медната змия! (Влиза неочаквано Моисей.)
МОИСЕЙ
Медната змия е любовта на Бог,
слязла между вас във образа на смърт!
За да те спаси з м и я, трябва да повярваш! (Леко им обръща гръб и се кани да тръгва…)
Сега, елате с мен … и… Влезте в свободата!
Вашият коментар